Който пита в Хамбург за забранената зона, почти винаги получава отговор в названия на квартали: Сент Паули, Сент Георг, Нойщат, Алтона-Алтщат. Този отговор не е погрешен – той стои по същество и на страниците на социалното ведомство. Но води в заблуда, защото създава образ, който не съответства на хамбургския наредб: образът на четири запечатани кутийки на картата, в които нищо не се позволява, и останалата част на града, в която всичко е позволено. Така не работи Хамбург. Решаващият ред на наредбата не говори за квартали, а за това кой те вижда от улицата. И дори там, където наредбата за забранена зона мълчи, в Хамбург редовно друго ведомство решава дали в един адрес може да се работи – именно районното управление със своя план на застройката. Този текст разпределя четирите нива, които се надвиват едно в друго в Хамбург, и прави ясно, където надеждните изявления завършват и където само отговорният орган може да помогне.
Какво всъщност забранява хамбургската наредба за забранена зона
Основана е Наредба за забрана на проституцията от 21 октомври 1980 (накратко ProstVerbV HA). Тя се опира на член 297 на Уводния закон към Наказателния кодекс – онова федерално правомощие, което позволява на федералните земи да ограничат проституцията пространствено и временно. Всяка федерална земя прави нещо различно; вариантът на Хамбург е относително тесен.
Ядрото на правилото гласи, за Сент Георг цитирано, че проституцията е забранена **„по публични улици, пътека, площади и съоръжения, както и на други места, видими от тамВ последно време в самите хамбургски наредби няма принципиални промени. Наредбата за забранени зони от 1980 г. остава в сила, както и забраната на контактите от 2012 г.
Пет въпроса преди първия работен ден на нов адрес
- Адресът в забранена ли е зона? Не по усещане, а според официалната карта на социалния отдел – особено в Хамбург-Алтщат и Алтона-Норд, където са обхванати само части.
- Вижда ли се нещо от улицата? Това е истинската законова граница, а не граница на района.
- Има ли разрешение – и можеш ли да го видиш? Тези, които започват работа в съществуващо предприятие, независимо дали е секс клуб на киеца или ФКК клуб в града, трябва да си потърсят документа за разрешение според § 12 ProstSchG. Липсата на разрешение е преди всичко проблем на предприятието – но това означава също, че местоположението може да бъде затворено по всяко време.
- Отговаря ли на строителното право? План на застраиване и промяна на използване уточнява отделът по строителен контрол на съответния районен офис, а не Pro*BEA.
- Допускает ли договорът за наем такова използване? И знае ли собствениците какво се случва там?
За данъчната страна важи същия принцип като за местния закон: запитай вместо да предположиш. Дали и как се прилага дюселдорфската процедура в Хамбург, отговаря съответният данъчен орган – че държавите ходят много различни пътища тук, показва сравнението между дюселдорфската процедура в Саарланд и редовното облагане в съседния град-държава Бремен.
Заключение
Хамбургското право за забранени зони е по-старо от закона за защита на проституиранките, по-старо от закона за проституцията от 2002 г. и в основната си структура е непроменено от 1980 г. То забранява видимостта, а не районите – и именно затова картата на забранена зона сама по себе си не е достатъчна, за да се преценува един работен адрес. Всеки, който иска да работи безопасно в Хамбург, трябва да отговори на четири въпроса, а не един: забранена зона, разрешение по ProstSchG, строително право, наемно право.
Добрата новина е, че за всеки от тези въпроси има определено място: Pro*BEA в социалния отдел за регистрация и разрешение, отделът по строителен контрол на съответния районен офис за адреса и специализирана консултантска служба за всичко, което не искаш да зададеш на ведомство на първо място. На практика задължително е само това, което идва оттам – не това, което се разказва на киеца вече години.